„Маймуната“ по Стивън Кинг
Екранизацията The Monkey превръща оригиналния разказ на Стивън Кинг в чиста комедия, това прави филма едновременно по-изненадващ и неочаквано емоционално въздействащ. Обратът в края на “Маймуната” (The Monkey) представлява значителна промяна спрямо едноименния разказ от сборника Skeleton Crew на Стивън Кинг, но това не е единствената творческа свобода, която режисьорът Оз Пъркинс си е позволил. По собствените му думи в интервю за Empire, режисьорът на Longlegs е направил множество отклонения от оригиналния материал при адаптацията му за големия екран.
Историята на The Monkey за двама братя, които враждуват заради прокълната играчка-маймунка, убиваща хора всеки път, когато ѝ се навие ключето, е само свободна интерпретация на разказа на Кинг. Въпреки това, токсичната връзка между близнаците Бил и Хал Шелбърн, както и множеството кървави смъртни случаи, са изцяло уникални за филмовата адаптация. В оригиналния разказ смъртните случаи, причинени от играчката, са ужасяващи, но дискретни – лесно могат да бъдат приети като трагични божии наказания. Във филма обаче, оръжия, забравени в гардероби, разпръскват хора из цялата стая, а гнезда на стършели се изсипват право в устата на нещастен второстепенен герой.
Оз Пъркинс превръща “МАЙМУНАТА” в комедия
Оригиналният разказ на Стивън Кинг е напълно сериозен
The Monkey е абсурдна хорър комедия, докато разказът на Кинг е далеч по-сериозен в своя подход към ужаса. По думите на самия Пъркинс, първоначално адаптацията е била замислена като класически хорър филм. Според режисьора: „Те (продуцентската компания Atomic Monster на Джеймс Уан) имаха много сериозен сценарий. Много сериозен. За мен беше твърде сериозен и им казах: “Това не ми върши работа”. Вместо това, Пъркинс избира тон, който описва като „карикатурен хорър сплатър“, вдъхновен от режисьори като Ричард Донър, Джон Ландис и Сам Рейми.
Множеството смъртни случаи във филма може и да са напълно абсурдни, но общото прозрение на Хал и Бил – че трябва да посрещнат живота с усмивка, въпреки неизбежността на смъртта – е наистина затрогващо.
“Маймуната” напълно променя историята на Кинг, тъй като оригиналният разказ е твърде кратък, за да поддържа съспенса и сюжетната линия на цял филм, без да включи известно “намигване” към зрителя. Добавянето на абсурдни смъртни сцени в стил “Последен изход” (Final Destination) и бурната вражда между Бил и Хал не само поддържат действието динамично, но и дават възможност на Пъркинс да вмъкне неочаквана емоционална дълбочина към края на филма. Когато двамата братя най-накрая се събират, и Хал, и Бил осъзнават, че са позволили на преждевременната смърт на майка си да определи живота им през изминалите десетилетия.
Комедийният подход на The Monkey издига и преосмисля историята
Адаптацията на Кинг от Пъркинс се превръща в задълбочено размишление върху скръбта
Множеството смъртни случаи в The Monkey може да изглеждат абсурдни, но общото прозрение на Хал и Бил – че трябва да посрещнат живота с усмивка, въпреки неизбежността на смъртта – е истински трогателно. В по-традиционен хорър филм, появата на Смъртта в края на The Monkey би могла да бъде банална метафора или претенциозен опит за дълбочина. Въпреки това, благодарение на лудия тон и абсурдната история на филма, този обрат носи неочаквано усещане за утвърждаване на живота.
Малко вероятно е много зрители да могат да се свържат с карнавала от карикатурни нещастия, които обрушват всеки, наближил Бил и Хал. Въпреки това, животът на всеки зрител рано или късно ще бъде докоснат от скръб, а Пъркинс дори отбеляза, че собствените му преживявания със загубата на близки хора са повлияли на развитието на историята на The Monkey. Колкото и неочаквано да звучи, превръщането на сериозния разказ на Стивън Кинг в шумна хорър-комедия позволи на Пъркинс да направи The Monkey не само празник на мимолетния и несъвършен живот, но и истериянно кървава история за смъртта.
Източник: screenrant