Всички 66 книги на Стивън Кинг, класирани от най-лоши до най-добри ЧАСТ I
По време на литературната си кариера Стивън Кинг е създал 66 романа и над 200 разказа, но как се сравняват неговите книги една с друга?
Стивън Кинг е написал над 200 разказа и романа, като всяка година от 1980 г. насам излиза поне една негова адаптация на книгата.
Някои от книгите на Кинг, като „Капан за сънища“ (Dreamcatcher) и „Томичукалата“ (The Tommynockers), бяха оценени като разочароващи и дори нехаресвани от самия автор.
Въпреки няколкото несполуки, романите на Стивън Кинг са високо ценени в жанра на ужасите, като всяка книга притежава свое уникално качество и класиране.
Като крал на ужасите, почти всичките 66 книги на Стивън Кинг се нареждат сред най-добрите в жанра. Когато написва първия си роман „Кери“ през 1974 г., името му веднага се изкачва до едно от най-разпознаваемите в жанра на ужасите – както за неговите романи, така и за разказите. Студията забелязават литературния талант на Стивън Кинг и веднага предлагат филмови адаптации. „Кери“ е взета от режисьора Брайън Де Палма, за да бъде адаптирана във филм със Сиси Спейсек като главен герой. Оттогава насам Кинг е като електроцентрала, която бълва нови истории и филмови /телевизионни адаптации, идващи от съзнанието на най-обичания автор на ужасите всяка година, но как се предтсвят тези романи един спрямо друг?
Кинг е автор на над 200 разказа и новели, както и на 65 романа. „Кери“ е първата му филмова адаптация, но далеч не е последната. Филмови адаптации на книгите на Стивън Кинг се издават със същата честота, както неговите литературни истории, като поне една дебютира всяка година от 1980 г. насам. Има множество предстоящи истории за Кинг, които се разработват, за да станат сериал или филм. Кинг бързо става известен като кралят на литературния хорър, с наследство, което може да превърне фамилното му име в дефиниция на жанра. Всеки от романите на Стивън Кинг е безупречен сам по себе си, но някои книги на Стивън Кинг са класирани по-високо от други.
БЕЛЕЖКА: Сборниците с разкази на Стивън Кинг не са включени в този списък.
Всички 66 книги на Стивън Кинг, класирани от най-лоши до най-добри ЧАСТ I
66
„Капан за сънища“ Dreamcatcher
Март 20, 2001
Филм: Dreamcatcher, 2003
„Капан на сънища“ на Стивън Кинг обединява някои от най-великите научно-фантастични елементи на ужасите, включително извънземно нашествие и боди хорър. Историята се развива в Дери, Мейн, един от трите измислени града, които Кинг създава за своята литературна мултивселена. Dreamcatcher има някои завладяващи моменти, но води до невпечатляващи сцени и диалози, които биха могли да бъдат подобрени, ако сюжетът му не разчиташе на толкова много поджанрове, които се смесват. Въпреки близостта си с оригиналния материал, дори филмовата адаптация се смята за една от най-лошите на Кинг, въпреки че някои я намират за подценена. Самият Кинг каза, че не харесва Dreamcatcher много (изт. Rolling Stone).
65
„Томичукалата“ The Tommyknockers
Ноември 1987
Филм: The Tommyknockers, 1993
„Томичукалата“ е история на Лъвкрафт със стилизация на Стивън Кинг, но това е и един от първите опити на Кинг да излезе извън жанра на ужасите с чиста научна фантастика. Има елементи на ужаса, тъй като Кинг преминава в намеци за телесен ужас в историята, но в крайна сметка това се оказва една от по-малко харесваните книги на Кинг в неговата знаменита кариера. Не само е разочароваща за феновете по време на излизането си, но това е една от книгите, които самият Кинг мрази най-много. Кинг обвинява за лошото писане употребата на наркотици по онова време и я нарича „ужасна книга“, която съдържа някои добри идеи (изт. Rolling Stone).
64
„Клетка“ Cell
Февруари 2006
Филм: Cell, 2016
Ако има нещо, което книгите на Стивън Кинг правят добре, това е апокалипсисът. В романа „Клетка“ от 2006 г. художник от Нова Англия открива, че странен клетъчен сигнал превръща хората в подобни на зомбита същества. Това не е история на ужасите на Джордж А. Ромеро, а смелият опит на Кинг да остави своя отпечатък в поджанра на зомби хоръра. Поради огромното количество литература, включваща живите мъртви, тя се чете като незабележима история, която можеше да бъде много по-добра, ако се съсредоточи повече върху технологичните аспекти и социалните коментари, които са вплетени в Cell. Това са предимно леки неща и филмът, който излезе, получи ужасни отзиви.
63
„Роуз Мадър“ Rose Madder
Юли 1995
Роуз Мадър засяга една обща тема в историите на Кинг: домашното насилие. Това е невероятна история за жена на име Роуз, която се осмелява да напусне насилника си, преди той да има шанса да посегне на живота ѝ. След това Роуз намира картина, в която вижда живота си отразен в картината, тъй като картината непрекъснато се променя и скоро Роуз трябва да помогне на жената от картината да спаси бебето си, като същевременно трябва да се защити, когато съпругът ѝ насилник я намира. Докато историята ѝ е важна, фантастичните елементи на книгата заплашват да надделеят над истинското послание. Кинг казва в мемоарите си „За писането“, че „престаравах се“, когато пише този роман.
62
„Отмъстителите“ The Regulators
Септември 1996
Стивън Кинг се връща към псевдонима си Ричард Бакман години след като оттегля името с книгата The Regulators. За разлика от предишните романи на Бакман, Кинг дава на феновете си да разберат, че това е той, тъй като я издава едновременно с „Град Отчаяние“ през 1996 г. Двата романа действат като огледални истории, развивайки се в паралелна вселена със същите герои – но в много различни ситуации. Кинг иска да разкаже две истории – история на ужасите под името Кинг и една по-фантастична история под името Бакман. The Regulators е по-сложен от Desperation, но не е толкова силна история.
61
„Кутията на Гуенди“ Gwendy’s Button Box
Май 2017
Въпреки че „Кутията на Гуенди“ се счита за новела, тя постоянно е включвана в библиографията на пълнометражните романи на Кинг. Той е съавтор на историята с Ричард Чизмар и тя следва историята на младо момиче на име Гуенди Питърсън, което живее в измисления град Касъл Рок, Мейн. Касъл Рок, най-обичаният измислен град на Кинг, се завръща към романите му за първи път, откакто се сбогува в „Неизживени спомени“ (Needful Things). Това не е много забележителна история, тъй като е съставена от остатъци от всеки автор, които се сливат в разказ, който само затвърждава митовете на Касъл Рок, а не преживяванията на Гуенди в града.
60
„Буик 8“ From A Buick 8
Септември 2002
Кинг е написал няколко истории за автомобили през цялата си кариера. „Буик 8“ включва свръхестествена кола, която може да прескача през светове. Това е съвсем различен поглед към първата му история за обладана кола, „Кристин“, но нейната уникалност не я прави по-добра от нейния предшественик. Липсва вълнението, свързано с историята на колата убиец на Стивън Кинг, и вместо това се запознаваме със странна история за кола, която може да пътува между световете. Това много повече напомня на Rolls-Royce Wraith на Чарли Манкс в романа на Джо Хил, NOS4A2. Историята няма много сюжетна структура, но идеята едно дете да научи повече за баща си чрез колата е в духа на една от запазените марки на краля.
59
Gwendy’s Final Task
Февруари 15, 2022
Стивън Кинг си сътрудничи с колегата си писател Ричард Чизмар, за да напише трилогията „Gwendy’s Button Box“. В този финал мистериозната и разрушителна кутия се появява за последно, след като Гуенди достига слава като успешна писателка и изгряваща политическа звезда. Гуенди се връща към кутията, привлечена както от забележителните ѝ ефекти върху благосъстоянието, така и от ужасната ѝ сила. Кинг получава шанса да внесе още от любимите си научни фантастики, тъй като главният герой трябва да премине от прокълнатия Касъл Рок на Кинг до космическата станция MF-1. Залозите са невероятно високи в книгата, но Кинг и Чизмар имат ясно различими стилове и промяната в тона усложнява четенето.
58
„Бягащият човек“ The Running Man
Май 1982
Филм: The Running Man, 1987
Действието се развива през 2025 г., The Running Man разказва историята на Бен Ричардс, който участва в риалити шоу, което споделя заглавието с романа. От състезателите се изисква да надбягат ловците, които са изпратени да ги убият под тоталитарния режим на новия свят. В „Бягащият човек“ сякаш Стивън Кинг е написал дълъг епизод на Black Mirror. Книгата включва елементи от поредицата на Чарли Брукър с антиутопична обстановка и изследване на влиянието на технологиите върху света. „Бягащият човек“ също е книга на Ричард Бакман, която предсказа възхода на риалити телевизията две десетилетия преди да стане толкова успешен жанр в телевизията.
57
„Проклятието“ Thinner
Ноември 1984
Филм: Thinner, 1996
Били Халек е прокълнат от ром на име Тадуз Лемке, след като убива възрастна жена в автомобилна катастрофа – и му се разминава в съда. Скоро той започва да отслабва с тревожна скорост. Докато лекарите спекулират, че той вероятно има рак, други, участвали в съдебната му битка за блъснатата циганка, започват да показват признаци на нарастващи люспи и болезнено акне, всички от които не са били налице преди случая. Thinner не остарява добре поради приписването на проклятията на ромите и тяхната култура, но историята остава социално значима. В основата си романът е за натиска от загуба на тегло и неправилно хранене.
56
„Спящите красавици“ Sleeping Beauties
Септември 2017
Въпреки че творбите на Кинг със сина му Джо Хил са най-известните сътрудничества на семейство Кинг, той също е съавтор на роман с най-малкия си син Оуен. „Спящите красавици“ представя жени, увити в паяжина, които биха могли да подивеят, ако им се разкъса обвивката. Това е странна история, която включва донякъде библейски герой на име Ева, единствената жена, която е имунизирана срещу болестта, която кара жените да изпадат в дълбок сън. Тази глобална пандемия не прилича на никоя друга в репертоара на Кинг, което я отличава сред останалите му романи, които представят дистопичен свят или апокалиптична катастрофа.
55
„Гняв“ Rage
Септември 1977
„Гняв“ е първият роман на Кинг, написан под името Ричард Бакман. Тъй като той е ограничен да публикува една книга на година, той създава Bachman, за да произвежда повече съдържание извън жанра на ужасите. „Гняв“ е и единствената книга, която Кинг е написал и която е свалил от пазара поради множеството стрелби в училищата в цяла Америка. Историята е добра, но това е предизвикателно четиво, което си има проблеми, поставяйки читателите в съзнанието на стрелец, който е ученик. Краят на Rage е особено влудяващ, тъй като училищния стрелец получава донякъде симпатичен край, където той е признат за невинен поради психическата си нестабилност, а жертвите му не намират справедливост.
54
„Извисяване“ Elevation
Октомври 2018
Когато Скот Кери открива, че се е разболял от странна болест, той се сблъсква с няколко симптома, които са повече от странни. Разположен в Касъл Рок, Мейн, Elevation включва социални и политически дискурси, преплетени с неземна история за човек, който се бори да бъде излекуван от новото си заболяване. Смята се за продължение на Gwendy’s Button Box, но е по-скоро меко продължение, отколкото нещо друго. Това не е съвсем забележителна история, тъй като заради опитът ѝ да описва в детайли конкретни социални проблеми в света, води обикновено до неуспех с изначалното си предназначение.
53
„Стрелецът“ ( „Тъмната кула“, книга №1) The Gunslinger (Dark Tower Book #1)
Октомври 1978
„Стрелецът“ е първата част от поредицата „Тъмната кула“ на Кинг. Той представя Роланд Дешайн, един от последните останали стрелци, който трябва да се ориентира във фантастичен свят, пълен с демони, чудовищни същества и много други. Въпреки че не е особено лош роман, той е най-слабата от книгите в тази конкретна поредица. Стивън Кинг е известен предимно със своите романи на ужасите, а „Стрелецът“ е много по-ориентиран към фентъзи от колкото към друго, което е правил преди тази книга от 1982 г. Това е ново за обичайната публика на автора и изглежда, че Кинг се е борил да настрои правилно встъплението с това въведение към „Тъмната кула“.
52
„Безсъние“ Insomnia
Октомври 1994
Когато Ралф Робъртс от Дери, Мейн, започва да изпитва тежко безсъние, лишаването му от сън позволява да се развият свръхестествени способности. Той възприема аурите на хората, както и същности, които са разделени на „Смисълът“ и „Случайността“. Това е изследване на реалностите на живота, като същевременно поставя под съмнение понятията за вяра и съдба. Insomnia се свързва с няколко книги на Стивън Кинг, включително „Тъмната кула“, „ТО“, „Капан за сънища“, „Черен дом“ и „Гробище за домашни любимци“. Въпреки че може да се възприеме като служещ единствено за целта да бъде устройство за изграждане на вселена, дългият роман улавя по уникален начин въздействието на безсънието върху човешката психика, както и по-великия дизайн на живота.
51
„Песента на Сузана“ („Тъмната кула“ , книга №6) Song Of Susannah (Dark Tower Book #6)
Юни 2004
Докато някои поредици от книги стават по-добри с времето, шестият роман на „Тъмната кула“, „Песента на Сузана“, доказа, че някои неща не винаги издържат през годините. Фантастичните елементи се използват само в опит да се свърже масивната мултивселена на Стивън Кинг, тъй като героите се озовават в собствения дом на автора с копие от неговия роман „Сейлъм‘с Лот“(Salem’s Lot). Благодарение на великденските яйца, които Кинг включва (включително отец Калахан от Salem’s Lot), „Песента наСузана“ остава съвсем малко по-добър от първия роман от поредицата. Въпреки това е оценен от феновете на жанра, тъй като печели наградата Locus за най-добър фентъзи роман през 2005 г.
50
„Огън“ Blaze
Юни 2007
Клейтън „Блейз“ Блейсдел Младши е измамник, който планира да отвлече сина на богаташ с надеждата да накара своя партньор в престъплението да се гордее. Въпреки че историята е донякъде суха, тя е усложнена от умственото увреждане на Blaze, подобно на Trashcan Man на „Сблъсък“ The Stand. То въздейства на цялата сюжетна линия и създава ужасяващ образ на манипулация и принуда. „Огън“, написан с псевдонима Ричард Бакман, е сложна история за изработване и навигиране за автора, която показва през всяка страница как героят на Блейз се сблъсква с духа на неговия партньор в престъплението. Кинг написва този роман преди да напише „Кери“, но го публикува десетилетия по-късно (изт. Лиля).
49
„Тъмната кула“ (книга №7) The Dark Tower (Dark Tower Book #7)
Септември 2004
Филм: The Dark Tower, 2017
Седмата част от „Тъмната кула“ и последната глава от историята „Тъмната кула“, включва Стивън Кинг като второстепенен герой. Този път Джейк спасява Кинг от микробуса, който едва не го убива през 1999 г. Това е интересно четиво и демонстрира способността на автора да вплита личните си истории в по-големите разкази на своите фантастични и ужасяващи истории. Въпреки всичките си добри аспекти, няколко елемента, въведени в тази книга, карат цялостната поредица да стане малко по-сложна, отколкото е необходимо. Книгата печели Британската награда за фентъзи през 2005 г., но поляризира много фенове на поредицата.
48
„Пътна мрежа“ Roadwork
Март 1981
Книгата на Ричард Бакман „Пътна мрежа“, разказва историята на Бартън Джордж Доус. Докато скърби за загубата на детето си и развода, той се задълбочава в психическата си нестабилност с новината, че ще остане без дом и работа, докато междущатска магистрала си проправя път през неговия град в Средния запад. Книгата на Стивън Кинг в момента е в процес на разработка, за да се превърне в пълнометражен филм с Анди Мускиети (ТО: Глава първа и ТО: Глава втора), който ще я продуцира, а Пабло Траперо ще бъде режисьор. Историята е лична, тъй като Кинг казва, че я е написал, за да се примири със смъртта на майка си (изт. The Guardian).
„Мисля, че това беше усилие да осмисля болезнената смърт на майка ми предишната година – продължителен рак я беше покосяваше сантиметър по болезнен сантиметър. След тази смърт бях оставен едновременно скърбящ и разтърсен от очевидната безсмисленост на всичко това… „Пътна мрежа“ е роман, който се опитва толкова старателно да бъде добър и да намери някои отговори на главоблъсканицата на човешката болка.“
47
„Торба с кости“ Bag Of Bones
Септмври 1998
Филм: Bag Of Bones, 2011
След като бременната съпруга на автора Майк Нунан неочаквано умира, той е изпратен в състояние на писателски блокаж, от което отчаяно иска да се освободи. Той се изолира в къща на брега на езерото в Мейн с надеждата да върне писателската си искра. Докато е там, той среща млада майка вдовица и нейната дъщеря и развива психическа връзка с момичето. Това е мястото, където се превръща в завладяваща паранормална история, но оставя много въпроси без отговор. Книгата се смята за един от най-буквалните романи на Кинг, тъй като той разказва собствената си история за борбата, която водят писателите в собственото си съзнание.
46
„Вихър през ключалката“ („Тъмната кула“ , книга №4.5) The Wind Through The Keyhole (Dark Tower Book #4.5)
Февруари 2012
The Wind Through The Keyhole е осмият роман от поредицата The Dark Tower, но хронологично се развива между четвъртата и петата книга. Тази история служи като приключенска история за главния герой. Романът не е част от официалната хронология и поредица на „Тъмната кула“, тъй като излиза след края на историята и е просто допълнителна история за феновете на света на Тъмната кула. Кинг казва, че иска да създаде някои истории в света, които нямат нищо общо с основното пътуване, а вместо това се разиграват като приказки (изт. USA Today). Това е забавно завръщане в света за феновете на сериала.
45
„Цикълът на върколака“ Cycle Of The Werewolf
Ноември 1983
Филм: Silver Bullet, 1985
Стивън Кинг се заема с класически истории за върколаци в Cycle Of The Werewolf. Това е интересно издание на Стивън Кинг, тъй като във всяка глава има кратка история, която включва върколак, който тероризира малък град всеки път, когато луната е най-пълна. Освен това не е типичен роман, тъй като всяка глава има илюстрации, придружаващи я от художника на комикси Бърни Райтсън (Swamp Thing). Това е по-традиционна приказка за върколак, с много малко обрати типични за Кинг, което я прави солидно и непринудено четиво. „Цикълът на върколака“ също стана филм с новото заглавие „Сребърният куршум“ (Silver Bullet) през 1985 г.
Край на първа част
Всички 66 книги на Стивън Кинг, класирани от най-лоши до най-добри ЧАСТ II
Всички 66 книги на Стивън Кинг, класирани от най-лоши до най-добри част III